Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици в началото на ХХ век. През 1902 г. той завършва Русенската мъжка гимназия.

aA

Боян Пенев е български литературовед и литературен историк. Той е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици в началото на ХХ век

Роден е в Шумен на 27 април 1882 г. Учи в Разградската мъжка гимназия, но поради участие в бунт срещу учителя по математика не успява да завърши с випуска си. През юни 1901 г. получава наборно свидетелство от Разградската гимназия за завършен VI гимназиален клас и продължава образованието си в Русенската гимназия.

По това време Русенската мъжка гимназия е една от най-реномираните в страната, известна с високото си ниво на обучение и строга дисциплина.  През тези години тук учителстват известният фолклорист Димитър Маринов, поетът Стоян Михайловски-автор на текста на българския химн на просветата „Върви народе възродени“, братята Карел и Херменгилд Шкорпил, Цветан Радославов- автор на настоящия химн  на България „Горда Стара планина“, Трифон Трифонов- редактор на първото средношколско списание „Извор“  и много други квалифицирани преподаватели.

Между възпитаниците на Русенската мъжка гимназия са известни български учени като акад. Михаил Арнаудов, проф. Петър Мутафчиев- историк, баща на писателката Вера Мутафчиева и Димитър Баларев- химик. Възпитаници на гимназията са и много известни български творци: проф. Боян Пенев- литературен критик, писателите Йордан Йовков и Константин Мутафов, Сава Огнянов- артист, проф. Стоян Брашованов и мн.други.

Боян Пенев е многостранен талант. Още в Разград прави първите си опити в литературата– разкази, хумористичен очерк и стихотворения, които остават непубликувани. Свири на хармониум, пиано и цигулка. Рисува пейзажи и карикатури и прави преводи на руски класици, които също не са публикувани.

В колекцията на Йовчо Стоянов има интересен ученически бележник/албум, наречен „Последни спомени от ученическия живот“. Принадлежал е на Петър Малчев, бъдещия електроинженер, проектант и ръководител на Русенската електрическа централа. Неговите съученици са му написали по нещо за спомен от ученическите години. Първи е писал Боян Пенев. В младежките си години той е силно повлиян от руския романтизъм. За спомен на своя съученик е написал много уместно подбрани откъси от стихотворения на Пушкин и Некрасов:

Александръ Пушкинъ
„Въ альбомъ”

Когда погаснутъ дни мечтанья
И позоветъ нас шумный свѣтъ,
Кто вспомнитъ братские свиданья
И дружество минувшихъ летъ?
Позволь въ листахъ воспоминанья
Оставить имъ минутный слѣдъ.

 

Николай Некрасов

„Пѣсѣнъ Еремушке”

Будь счастливѣй! Силу новую
Благородныхъ юныхъ дней
Въ форму старую, готовую
Необдуманно не лей!
Жизни вольнымъ впечатлѣн
iямъ
Душу вольную отдай,
Человѣческимъ стремлѣн
iямъ
Въ ней проснуться не мешай.
Съ ними ты рожденъ природою —
Возлелеѣ ихъ, сохрани!
Братствомъ, Истиной, Свободою
Называються они.
Возлюби ихъ: на служен
iе
Имъ отдайся до конца!
Нетъ прѣкраснѣй назначен
iя,
Лучезарней нетъ вѣнца.


Има откъс от музикално произведение- „Карнавал във Венеция“ и интересен ребус.

Несъмнено, русенският период допринася за неговото изграждане и развитие като творец. През 1902 г. Боян Пенев завършва Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“, а през 1907 г. Славянска филология в София. След това започва неговото стремеглаво израстване, което го прави един от най-големите български литературни критици и историци от началото на ХХ в. Интересна подробност от личния му живот е, че в продължение на близо две десетилетия негова съпруга и най-близка спътница е поетесата Дора Габе- най-голямата българска поетеса по това време. Имал е романтична връзка и с другата голяма поетеса Елисавета Багряна. Умира на 45 г., на върха на творческата си кариера, вследствие на усложнения след операция за отстраняване на апендицит.

• Спомоществователи •

• Свържете се •