Русенската Томбул джамия /Хюсамeдин джамия/
Русе, 30-е години на XX в. Томбул джамия /Хюсамeдин джамия/, намираща се в миналото на ъгъла на улиците Антим I и Стефан Стамболов. Джамията е разрушена през 1985 г. Била е на 2 етажа, с размери на основната сграда 16,5 х 11 м. и висока 8 м. През 80-е години, по време на възродителния процес властите започват да вадят надгробните камъни на видни турци погребани в джамията. Някой са натрошени, други изчезнали, но се пак са спасени няколко, като два от тях свидетелстват за прочутия русчушки управител Тръстеникоглу. В момента се пазят в къщата-музей “Захари Стоянов“. Колекция Roustchouk.BG - Старият Русе
М. В. Максимов и Феликс Каниц са автори на описания на Русе по време и малко след Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г., които обръщат внимание на ислямските храмове. В процес на подготовката на обширния си репортаж "Две войни 1876-1878 г.", Максимов пребивава повече от седмица в Гюргево, откъдето извършва системни наблюдения върху граничната Русенска крепост. Той е впечатлен от ориенталския силует на Русе и пише: "По дългия бряг се вижда ред високи минарета. Подобно на някакви палми те изпъкват силно със своята белота, сред сплесканите отгоре покриви на турските къщи". Като човек, пребивавал неколкократно в града, Ф. Каниц е по-подробен, още повече, че притежава известни познания относно историята на Русе, той се е интересувал и от развитието на култовото строителство. Каниц посочва, че в Русе има 29 джамии с 20 минарета, а за архитектурно най-значима определя джамията Хункяр, известна повече като Байраклъ джамия. На нея всеки ден се издига турското знаме - ритуал, запазен дълго време след Освобождението на България. По спомени на стари русенци до входа на джамията се е намирала специално обзаведена стая с часовник, по който се е определяло точното време за мюсюлманските молитви.
В хода на Руско-турската освободителна война най-големи поражения се нанасят на административния център и в турските махали. От джамиите най-силно е разрушена намиращата се в непосредствена близост до валийството джамия Хаджи Юсуф. Другите храмове са с различна степен на поражения. След войната, Русенското общинско управление през годините предприема събаряне на различни джамии, които са пред разруха. Така например през 1905 г. Русенската мюсюлманска вакъфска комисия разисква въпроса за продажбата на вакъфско място, принадлежащо на Томбул джамия, а с получената сума да се събори и почисти мястото на Салкъмлъ джамия. От фонда на Мюсюлманската вероизповедна община в Русе, съхраняван в Териториален държавен архив - Русе може да се видят имената на лицата, заемали длъжността имам в различните джамии на територията на града. Сведенията се отнасят за първата половина на XX век, понеже описът включва данни от 1900 до 1948 г. От ведомост за заплатите на служителите в Русенското мюсюлманско вакъфско настоятелство и служащите при джамиите и други богослужебни учреждения се вижда, че заплатата на Шериф Хаджиюмеров - имам при джамията Томбул джамиси е била 240 лв. годишно, като по-късно, през 1909 г. е повишена на 420 лв.
