Малко известен факт е, че в сградата на Мъжката гимназия е имало монтиран „иконостас“, изграден по инициатива на Православното християнско дружество в гимназията.
Началото на светското образование в Русе се поставя още преди Освобождението. През 1838 г. даскал Параскев Дамянов въвежда „взаимоучителната метода“ и нови учебни предмети, свързани със светското обучение. Новото русенско „Славянобългарско училище“ е тържествено открито през 1843 г. През 1883-1884 г. то става пълно седмокласно реално училище, т.е. „гимназия“, а през 1889 г. е наречено „Държавна реална гимназия“ с два отдела „реален“ и „класически“. С решение на Градския съвет от 26 април 1895 г., гимназията приема името Държавна мъжка гимназия „Княз Борис“. Гимназията носи това име до май 1945 г., когато е преименувана на Хр. Ботев“. На 4.Х.1898 г., става тържественото освещаване на новата сграда на Мъжката гимназия. Сградата е паметник на културата с национално значение. Строена е през периода 1894 -1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов, завършил в Прага през 1892 г., ръководител на строежа е бил архитект Я. Шамарджиев, завършил в Гент – Белгия, а предприемач – Ксенофон х. Петров. Проектирането на сградата е възложено на П. Момчилов, още през 1892 г . , когато е заемал длъжността държавен архитект в Министерството на благоустройството. Министерство на народното просвещение е държало Мъжката гимназия да бъде образцова и е осигурило достатъчно средства за уреждане на богати кабинети, аудитории, рисувален и гимнастически салони, лаборатории и библиотека. Строежът на сградата е струвал 720 000 златни лева. Състои се от партер и първи етаж, както и сутерен под цялата сграда, където е било централното отопление с калорифери за топъл въздух, устроени в стената.
Малко известен факт е, че в сградата на Мъжката гимназия е имало монтиран „иконостас“, изграден по инициатива на Православното християнско дружество в гимназията. Той е бил разположен на полуетажа на главното стълбище. Има запазена снимка на този „иконостас“, на която се вижда, че той е изпълнен с изящна дърворезба.
В центъра на снимката на иконостаса се вижда фигурата на Св. Княз Борис-Михаил и това не е случайно, защото той е наложил християнството в България и е въвел употребата на кирилицата. Точно затова е канонизиран и от църквата. Той държи скиптър и държава (globus cruciger)- златното кълбо с кръст. Заедно с короната на главата му това са „регалиите“- символите на монархическата държавна власт.
Отдолу се виждат образите на Св. св. Кирил и Методий. Отдясно отгоре е Йоан Рилски, под него Иларион Макариополски и отдолу Неофит Бозвели.
А отляво отгоре се чете името на Климент Охридски, а под него е Патриарх Евтимий (с кръст на челото) и най-отдолу виждаме Отец Паисий.
Всъщност това не са само религиозни светци, а по-скоро са просветители/ будители и затова са показани на този „иконостас“ в училището.
А от ляво и от дясно има издигнати табли с гербове и надписи:
1912- 1918
НА ПАДНАЛИТЕ
за СВОБОДАТА на БЪЛГАРИЯ.
И отдолу карта на Санстефанска България, символ на идеята за обединение на българските земи.
От описанието става ясно, че този „иконостас“ не е имал религиозно предназначение. По-скоро това е било кът за преклонение пред самия Княз Борис- Михаил- като държавник, изключително важен за държавното и религиозното единение на българите, покровител на образованието и културата на младата българска държава. Едновременно с това този „иконостас“ е изразявал и преклонение към делото на Братята Кирил и Методий и на народните будители, опазили българският дух, писменост и култура през вековете.
