Вестник Туна/ „Дунав" е печатан във вилаетската печатница в Русчук. През лятото на 1868 г. вестникът проследява съдбата на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа.
През 2018 г. се навършват 150 години от героичния подвиг на обединената чета на прославените български войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Във връзка с това, да прочетем броевете на вестник „Дунав”, в които се съобщава за тези събития. В дигиталния архив на НБКМ („Националната библиотека Св Св. Кирил и Методий”) могат да се четат онлайн много от българските периодични издания, в това число и вестник „Дунав” .
Проправителствения турски вестник „Дунав” (Туна) е печатан във вилаетската печатница в Русчук от 1865 до 1877 г. Тонът му е откровено раболепен и сервилен и служи вярно на своите господари- султанът и държавата му. Затова този вестник не е харесван от българската интелигенция и революционно настроените патриоти. Главен редактор е бил Исмаил Кемал, а редактори и цензори на българските страници, които в по-голямата си част са превод от турски, са Стоил Попов и Иван Чорапчиев. Въпреки че вестникът се списва на по-стар език, пълен с диалектни и турски думи, всичко е ясно и разбираемо, дори и за сегашния читател.
Вестникът се старае да омаловажи фактите и да принизи значението на ставащото. Хайдутите често се наричат разбойници, нехранимайковци и др. такива. Внушава се на читателите, че те убивали и ограбвали мирни и невинни хора и „разваляли" спокойствието и установения ред в държавата. При по-внимателен прочит обаче, се вижда, че никой не е убивал и ограбвал невинни хора. Напротив- разбира се, че четниците са смели хора, в по-голямата си част преминали военно обучение и тяхната цел е освобождението на България. Дори се твърди, че четите били въоръжени от Русия, че четниците имали специални („особни”) дрехи и знаци на калпаците си и били ръководени от комитети за освобождение на България.
Въпреки че срещу четата се изсипва огромно количество войници от редовната войска, заптиета и т. нар. гвардия- всъщност диви орди башибозуци, цигани и черкези, четата не само че не е лесно разгромена, но успява да нанесе големи поражения на противника. Главния началник на заптиетата в Русчук, арнаутинът Яхя ага пада убит от ръката на Стефан Караджа, наричан тук Кючюк Стефан или Стефан Тулчалията.
Оказва се, че вестник „Дунав”, въпреки проправителствения си тон, остава един надежден източник за нашата история. Фактите са отразени вярно и сравнително точно, въпреки тълкуванията, коментарите и хвалбите по адрес на султана и Османската му империя. Записките на Захари Стоянов също са ценен източник за нашата история. Но, Захари Стоянов не е присъствал на много от описаните събития и ги предава по чужди записки (например спомените на Стоян Заимов) или от спомени на съвременници на събитията (но доукрасени според случая). Никола Обретенов пък, публикува своите спомени чак през 30- те години. По това време вече, почти няма останали живи свидетели на борбите ни за национално освобождение. И той също си позволява да представи събитията в своя интерпретация. Например той пише за „полумъртвия Стефан Караджа” окачен на бесилото от турците. Никой друг, освен верният му приятел и съпартиец Михаил Хаджикостов, не подкрепя думите му. Както може да се прочете във вестник „Дунав”, Караджата е осъден на обесване заедно с другите заловени четници, но тъй като има много рани получени в битките край с. Караисен и в местността, наречена по- късно Канлъ дере („Кърваво дере") край с. Вишовград, заради здравословното му състояние изпълнението на присъдата е отложено. По- късно раните му се инфектират и развива тетанус, като на 31 юли срещу 1 август 1868 г. (стар стил) умира в русенския затвор. Но Никола Обретенов така упорито повтаря тези свои твърдения, че и до днес много хора смятат, че това е истината. Дори паметникът на Ст. Караджа до халите е издигнат в близост до мястото, където е била постоянната бесилка, на която са обесени много български четници от четите на Хаджи Димитър и Ст. Караджа, Панайот Хитов и Филип Тотю и от четата на Христо Ботев. А самия Никола Обретенов, не е обесен, въпреки че е четник от четата на Хр. Ботев. Той е осъден на доживотно заточение. Но защо? Във вестник „Дунав” ясно е казано: „който хвърля повече от три пъти с пушката си срещу султанската войска се осъжда на погубване”.
Тези писания нямат за цел да очернят образа на Никола Обретенов. Нито да омаловажат героичния живот, борбата и смъртта на Стефан Караджа. Те вече са заели своето достойно място в пантеона на българската история.
Но се оказва, че истината е многостранна и трябва да се изследва внимателно от всички страни. За да можем да разберем настоящето, трябва да си изясним миналото.
Броевете на вестника на приложените снимки могат да се четат директно. Текстовете, отнасящи се до четата на Х. Димитър и Ст. Караджа са оградени с червени линии.
