По случай 140 годишнината от освобождението на Русе, Русчук. БГ представя един по-различен поглед на Освободителната руско-турска война, проследявайки страниците на едни от най-реномираните илюстровани седмичници за тогавашното време.
По случай 140 годишнината от освобождението на Русе, Русчук. БГ представя един по-различен поглед на Освободителната руско-турска война, проследявайки страниците на едни от най-реномираните илюстровани седмичници за тогавашното време: THE ILLUSTRATED LONDON NEWS и неговия най-голям конкурент THE GRAPHIC от Великобритания, а така също и LE MONDE ILLUSTRÈ от Франция. Кореспондентите и художниците на вестниците старателно описват и рисуват всичко, което са видели и в двата воюващи лагера. Тези новинарски седмичници са печатани в многохиляден тираж (през 1877 г. THE ILLUSTRATED LONDON NEWS е имал тираж 300 000 броя седмично) и са стигали до почти всяка точка от земното кълбо. Така читателите им са следили всичко най-важно в страните си и по света. Тогавашната преса отразява руско-турската война от началото до края, но ние сме се спрели на една сравнително малка част от тази информация, която засяга най-важните моменти и събития свързани с Русчук. Може да се видят интересни изображения на обсадения град и неговите жители, на бомбардировките и рисунки от ежедневието на руските и турските войници.
Русия и Османската империя водят войни в продължение на над 300 години. Често арена на тяхната борба е територията на Балканите и съвсем естествено в някои от тези войни е засегнат и град Русчук. Отчитайки това, Османската държава полага големи усилия за поддръжка и усъвършенстване на укрепителната система на града. Русчук е част от укрепения четириъгълник Русе- Силистра- Варна- Шумен. През периода 1768- 1774 г. е построена нова крепостна стена. Тя включва широк и дълбок крепостен ров с отвесни стени, облицовани с камъни и висок земен вал. Крепостната стена опасва целия град. По протежение на стената са изградени крепостни укрепления- бастиони и пет големи каменни крепостни порти. С увеличаване на далекобойността на оръдията става ясно, че крепостната стена не е достатъчно препятствие за евентуалните нападатели, поради което на разстояние от крепостта са построени множество укрепени фортове (табии), задачата на които е била да не допускат обсадните войски на врага. Тези фортове са проектирани от пруски военни специалисти и са оборудвани с модерно за времето артилерийско въоръжение. Броят на табиите достигна до 30 в периода непосредствено преди Освобождението. Най-голям от тези фортове е бил Левенттабия, запазен до наши дни.
По време на войната 1806- 1812 г. Русчук е владян от русите в продължение на десет месеца. При отстъплението на руските войски, крепостните съоръжения са взривени и градът е подпален. По време на руско турската война от 1828-1829 г. Русе е подложен на обстрел от румънския бряг, като има поразени сгради и нанесени материални щети, но военните действия приключват сравнителнобързо. По време на Кримската война 1853-1856 г. в града има струпана значителна турска войска- около 12 000 войника. В началото на войната Русчук отново е обстрелван от румънския бряг, което довежда до значителни материални щети. След това руските войски се оттегляти бойните действия се пренасят в Крим.
Определянето на Русчук за столица на Дунавския вилает през 1864 г. повишава още повече значението на града. В навечерието на войната от 1877- 78 г. русчушката крепост представлява сериозна преграда и затова руските войски не настъпват към укрепения четириъгълник. Фронтовата линия минава по линията на река Русенски Лом и достига до р. Дунав западно от Русе. Русчушкия отряд, наречен по-късно Източен успява да издържи на атаките и не позволява на блокираната турска армия да се съедини с останалите сили. В разгара на руско-турската война гарнизонът на русчушката крепост наброява 24 000 войници. Укрепленията на левия бряг в района на Гюргево са изоставени още от времето на Кримската война, което позволява на руската армия безпрепятствено да разположи своите оръдия в с. Слобозия- точно срещу Русе. През лятото на 1877 г. русите започват обстрел на града с далекобойни оръдия. Бомбардировките са изключително интензивни, като има нанесени големи материални щети. Турската артилерия отвръща на удара и подлага на бомбарировки руските батареи, село Слобозия и град Гюргево. Руските оръдия са доста точни, като техни цели са предимно мюсюлманските махали. Насочването на артилерийските удари става най-вече по високите минарета на джамиите. Разрушени са много сгради- печатницата, сградата на конака и други административни сгради, джамии, важни стопански обекти- мелниците, които снабдяват града с брашно, военни фурни, складове за храна и др. Разрушени са и много укрепления. Има поражения и по много жилищни сгради. Обитателите на града са обхванати от паника. Цели семейства напускат града към вътрешността на страната и към Истанбул. Градът изпитва големи трудности по снабдяването на населението и войската с продоволствия. Възниква голямо напрежение между мюсюлмани и християни. Властите обвиняват някои патриотично строени младежи, че шпионират за руснаците и подават насочващи сигнали за руската артилерия, в което сигурно има нещо вярно, тъй като освен джамии, са улучени доста точно казармите и конака. В началото на войната епископ Климент Браницки (Васил Друмев) обещава на Митрополит Григорий, който е в Цариград и на управителя на вилаета, че християните ще изпълняват решението на Екзархията в Цариград за запазването на съществуващия ред и властта на султана в българските земи. На практика обаче, той ходатайства пред валията и военните за освобождаване на арестуваните младежи и не съдейства на властите за прокарване на нареждането на султана, с което се разрешава в турската войска да се вземат мъже от 17 до 80-годишна възраст, без разлика на вяра и народност. Така до края на войната не се осъществява намерението на властите да мобилизират българи за армията. Но, мъжкото население масово е принуждавано да работи по възстановяване на разрушенията по укрепленията и изграждането на нови такива. Местната власт не е доволна от поведението на българите- зачестяват бягствата от града, има обвинени в шпионаж в полза на руснаците. Радикално настроените военачалници дори заплашват, че ще изколят непокорното българското население и ще разграбят имотите му. За щастие, това остават само закани. Със сключването на Одринското примирието от 19/31 януари военните действия се прекратяват. Договорено е предаването на Русчук в седемдневен срок. Турските военни части се изтеглят постепенно, като в крепостта остава само караул. На 8/20 февруари Салем паша с почетен караул и делегация водена от епископ Климент посрещат руските части предвождани от ген. Тотлебен на укреплението Кадътабия, което се е намирало на изток от Левент табия в района на Старото Разградско шосе. Всички заедно влизат в града през портата Станбул капъ/Разградска порта, която пък се намирала на мястото на сегашния площад пред Централна гара. Тържественото шествие стига до църквата „Света Троица“, където е отслужена тържествена литургия. Камбаните бият и оповестяват Свободата- начало на нов етап от развитието на града. А няколко дена след това- на 19 февруари/ 3 март по нов стил е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на войната.
