Васил Бахаров е икономист, играл важна роля в стопанския живот на Русе. Дългогодишен главен секретар на РТИК и първи Председател на Управителния съвет на Популярна банка- Русе.

aA

Васил Бахаров е роден на 6 декември 1888 г. в Русе. Родът му по бащина линия е от Златарица. След Освобождението баща му Никола се премества в Русе. Успява да се замогне- купува хан и придобива малка фабрика, строи къщи. Оженва се за русенката Атанаска от рода Рядкостъпкови. Имат три деца: най-голям е Васил, роден през 1888 г., след него е Костадина (по-късно Кирякова по мъж), и най-малък е Георги. Никола Бахаров дава добро образование на децата си. Дори продава някои от къщите, за да финансира следването им в чужбина. Васил учи право и икономика в Швейцария, а Костадина завършва медицина във Франция.

След основното образование, Васил започва да учи в земеделското училище  Образцов чифлик в Русе, но скоро заминава за Швейцария при търговски партньор на баща му, където завършва класическа гимназия. Оттам научава перфектно немски и френски език.  Известно време учи медицина в Гренобъл, а една година изучава пиано в Пражката консерватория. Поради войната се връща в България и тук завършва право и икономика, като защитава и докторат по икономика. Заради доброто му образование, владеенето на езици- немски, френски, английски, румънски, турски, гръцки и солидните му познания и обща култура, по време на Първата световна война служи като личен преводач на фелдмаршал Макензен- главнокомандващ немската армия на Балканите.

След края на войната се завръща в родния Русе и се включва активно в стопанския живот на града. Основател и първи Председател на Управителния съвет на Популярна банка- Русе от 1919 до 1921 година. Русенската Популярна банка служи като модел за създаването и развитието на другите популярни банки от района на Русенската търговско- индустриална камара (РТИК), която е най-голяма по площ и население в България по това време. Дългогодишен  главен секретар на Русенската търговско- индустриална камара от 1919 до 1932 г. През следвоенения период на разруха работи много активно. По решение на бюрото на РТИК разработва мемоар, в който предлага конкретна програма за излизане от кризата след края на Първата световна война. Негова заслуга е и изработването на нови митнически тарифи през 20-те години с цел облекчаване на външната търговия на България.  През 1927 г. е делегат на Русенската търговско-индустриална камара на Солунския панаир и по този повод систематизирано и подробно описва впечатленията, както и идеите си за състоянието и бъдещето на българо-гръцките икономически връзки. През 1928 г. е публикувана книгата му „Съвременна Гърция. Впечатления от една обиколка из нея“ . В нея Бахаров освен географски, статистически и икономически данни и коментари, представя на читателя своя поглед за обществения и културния живот на Гърция, както и непосредствени впечатления от няколко нейни големи градове. Избран е за член на Управителния съвет на Русенската стокова борса още от нейното основаване през 1930 г.

След 1932 г. се премества в София. Заемал е различни постове в държавната администрация- бил е пълномощен министър в Гърция и представител на България в Дунавската комисия във Виена.  Девети септември 1944 г. го заварва като адвокат. И макар да не е на политическа служба, през 1949 г. го съкращават като неблагонадежден. До края на живота си през 1965 г. живее в бедност, но хората са го запомнили с изключителната му ерудиция и богатата му култура.

Васил Бахаров се е женил три пъти. От първата си жена Мария има синове Никола и Тодор. Никола (1920- 1992 г.) е бил юристконсулт на БНБ. Виден български шахматист, международен арбитър на ФИДЕ от 1961 г. На негово име всяка година се провежда международен шахматен турнир в София. Тодор е известен музикант-виолончелист, преподавател в Националното музикално училище. От втория си брак има дъщеря- Дора, инженер-химик с множество публикации по специалността. Съпругата му умира при раждането. От третия си брак има син- Христо, роден през 1947 г. Завършва Музикалното училище и Консерваторията в класа по цигулка на проф. Емил Камиларов. Бил е помощник концертмайстор на оркестър „Симфониета“ на Българското радио. От 1986 г. е  на същия пост в оркестъра на Хофските симфоници в град Хоф в Бавария – Германия до пенсионирането си през 2013 г.

Васил Бахаров умира в София на 8 януари 1965 г.

• Спомоществователи •

• Свържете се •