През м. август 1872 г. младият Артър Еванс предприема рисковано пътешествие през Трансилвания и Влашко. Посещава и Русчук.
Артър Еванс е известен английски археолог, пионер в изучаването на Егейските цивилизации от Бронзовата епоха. Става световноизвестен учен с откриването на Двореца в Кносос и на прочутия Лабиринт на остров Крит. Той е автор на идеята за Критско-Минойската цивилизация, която е по-стара от Микенската цивилизация, популяризирана от Хайнрих Шлиман.
Артър Еванс е роден в Наш Милс, Англия през 1851 г. След завършване на престижната гимназия Хароу постъпва в Оксфорд. Заниманията през летните ваканции подпомагат развитието на предстоящата му кариера на учен.
През месец август 1872 г. заедно с брат си Норман се отправя на пътешествие към Османските територии в Европа. От Трансилвания, по това време в границите на Австро- Унгария, те се отправят пеша на рискован преход към Румъния (Влахия) през Карпатите, като пресичат границата нелегално, тъй като нямат паспорти. Посещават Плоещ, Букурещ и Гюргево, а оттам се прехвърлят през река Дунав в Русчук.
Русчук не се харесва на младия Еванс. Къщите са малки, приличащи на колиби. Само около пристанището има къщи в европейски стил- хотел, консулства и няколко магазина с остъклени прозорци. Останалите са построени от кал или непечени тухли (кирпич) и покрити с римски (турски) керемиди. Високи са около 8 фута или около 2 м и половина и повечето са по-ниски от телеграфните стълбове. По пазарите има някои европейски стоки, но повечето са ориенталски. Правят му впечатление черните керамични изделия инкрустирани с метал. Описва и магазини: за шапки- турски фесове и български шапки, за обувки, фурни за хляб и магазини със сладкиши- локум и други сладки изделия.
Що се отнася до плодовете, ниските хълмове, които обграждат града, доставят на пазара изобилие от праскови, круши, сливи, смокини, грозде- по-големи, отколкото са срещали по време на цялото пътешествие.
Повечето от жителите са турци- пише Еванс. Мъжете са с тюрбани (чалми) или фесове, бродирани елечета и розови ризи, пурпурни пояси около кръста. В кафенето турците седят с кръстосани крака на дървени дивани, пиейки кафе и пушейки наргилета с часове без да продумат. Има малко европейци- англичани на работа във Варненската железопътна линия, а през последните години и неголяма колония от германци. Има малко румънци и гърци. В един квартал живеят предимно цигани, които се държат по обичайния за тях начин. Никой не си помисля да ходи там без револвер или някакво друго оръжие. А ето и неговото кратко описание на българите от Русчук:
„Българите живеят най-вече в собствения си квартал извън крепостните укрепления, които обграждат града. Те мразят турците и не искат да се смесват с тях. Имат свои собствени кафенета и винарни, както и собствени носии, не толкова ярки и ориенталски, като тези на турците. Те все още държат на кирилицата (за разлика от румънците), а една от книгите им, които видях- някакво национално или руско списание, беше добре отпечатана и красиво илюстрирана. Те имат и снимки с определено национален характер. На една от тях си спомням, че имаше български бунтовници, които се кълнат да умрат, но да не се предадат на мюсюлманите“.
От Русе братята Еванс отпътуват с параход за Сърбия.
Артър Еванс старателно и подробно записва всичко видяно. Рисува хората, градовете и селата. През месец май 1873 г. в списание „Fraser’s Magazine" излиза неговият пътепис за това пътешествие.
Интересът му към Османската империя и Балканите го довежда по нашите земи отново и отново. През периода 1875 – 1903 г. той посещава Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и България.