През периода 1937- 1944 г. фирмата на русенеца Сава Алтимирски е един от най-големите производители на радиоапарати в България.

aA

Историята на фирма „Бралт” и нейния основател Сава Алтимирски е разказана от неговия син Емил Алтимирски.

Сава Алтимирски е вторият син на семейство със седем деца. Роден е през 1907 г. в Русе. Баща му Ангел е от село Алтимир, Врачанско, откъдето идва фамилното име. Майка му Стефанка е родом от Трявна. Поради настъпилите трудности по време на войната, семейството се мести в Бяла. Първите години там са изключително трудни. Баща му умира след Балканската война от болести и рани, придобити на фронта. Майката Стефанка постепенно продава всичко, за да изхранва децата си. Преди войната съпругът ѝ е бил представител на “Сингер”. Останали са няколко шевни машини на склад, които вдовицата продава. Когато собствениците установяват липсата, ги дават на съд. На делото адвокатът на майката представя пред съда седемте гладни деца. Тогава “Сингер” оттеглят иска си и опрощават дължимата сума. Нещо повече- отпускат и еднократна помощ, за да помогнат на семейството. Сава и по-големият му брат Петър работят в една тухларна още от деца. Собственикът е доста богат. Негов приятел вижда потенциала у двамата братя и им прави необикновено предложение – да им купи едно шаси от “Форд”. Те се съгласяват и на неговата база е построен малък автобус за превоз на хора. С него започват да извозват хора от гарата до Бяла. След година вече са се издължили напълно и имат не едно, а четири рейсчета за превозване на хора. Поддържат автобусен транспорт по линиите  Русе – Бяла- Търново и Свищов- Бяла- Търново. Същевременно Сава Алтимирски усвоява и фотография. Доста хора по това време заминават за Америка и Австралия, за което са им необходими експресни снимки. Той се възползва от пазарната ниша и се специализира в тази насока. Автобусните линии също вървят добре. Братята събират достатъчно капитал, за да закупят в Русе една хубава сграда, която правят хотел. Сградата се намира до старата поща на Русе. Сава мечтае да учи радио и телевизия. Сам изучава английски език с помощта на аудио курсове на грамофонни плочи. През 1935 г., заминава за Америка. Отива в Чикаго и се записва в професионалното електрическо училище “Койн” (Coyne Electrical School). Изучава радио и телевизионна техника, като работи извънредно, за да се издържа. Завършва през август 1936 г. като първенец на випуск от 1800 души. Предлагат му работа в най-голямата фирма за радиотехника RCA (Radio Corporation of America). Сава Алтимирски приема предложението с уговорката, че ще работи само докато събере необходимите средства, за да се върне в родината си. Междувременно успява да договори представителство в България на известната фирма за радиапарати „Пилот“. След десет месеца се връща в родния Русе, като дипломиран специалист. Отваря работилница за ремонт на радиоапарати в центъра на града. Скоро след това разработва и започва производството на собствени модели радиоапарати с марка „Бралт“ (съкращение от Братя Алтимирски). Отначало купува основните радиочасти от фирмите вносителки: бобинни блокове, трансформатори, кондензатори, високоговорители, радиолампи, потенциометри, ключове, фасунги и др. После започва да внася части директно от утвърдените европейски производители. Шасито, скалите и механизмите се правят във фабриката в Русе. Дървените  кутии на апаратите се изработват в дърводелски цех. Разработката на схемите и дизайнът на апаратите са дело на самия Сава Алтимирски.
Сава Алтимирски си поставя амбициозната цел да развие цяла индустрия. Първоначално започва да произвежда различни модели, както сам ги нарича “за бедни и за богати”. Голем негов успех са радиоапарати, специално разработени за селата. По това време почти всички села в страната са без електричество. Затова той разработва нови акумулаторни апарати. Новото, което прави е, че замества сложната дотогава суха батерия с по-опростен модел. Това е много удобно, защото хората от селата не са затруднени при ползването на радиоапаратите си. “Селското” радио на Сава Алтимирски става номер едно по продажби в страната за периода 1938-1939 г. Той практически остава без конкуренция. Сава Алтимирски разработва още модели и (според неговия син Емил) достига производство от 5000 апарата годишно, което е невиждано дотогава за България. Наема голяма къща и започва серийно производство на радиоапарати „Бралт“, радио-грамофони и усилватели. Тъй като са по-евтини от вносните, радиоапартите “Бралт” са предпочитани. Като кумира си Форд, който иска да постави света на четири колела, амбицията на Сава е: „Аз искам да поставя радиоапарат в дома на всеки българин.” Синовете му още пазят грижливо изработен надпис, който е стоял на видно място в дюкяна на Сава. “Страна без собствена индустрия е колония”, гласи той. Показателен е фактът, че Сава Алтимирски е бил в първата десетка на най-надеждните хора, на които Народната банка в Русе е била готова по всяко време да отпусне неограничен кредит. През есента на 1939 г. директорът на русенския клон на БНБ кани радиоспециалиста на среща и му предлага да му отпусне кредит, за да се подготви за трудностите на започващата война. Сава приема предложението и прави голяма доставка на резервни части и материали: бобинни блокове и високоговорители от Италия,  радиолампи „Тунгсрам“ от Унгария, съпротивления и кондензатори от Германия и др. Директорът на банката предоставя на Сава Алтимирски безвъзмездно последния етаж от сградата на БНБ в Русе, където да се съхранява стоката. Благодарение на тази прозорливост, през цялото време на Втората световна война фирмата на Сава Алтимирски поддържа производството на апарати. Радиоапаратите “Бралт” остават качествени и достъпни по време на цялата война. Сава Алтимирски най-после намира време да се ожени. Жена му Елена му ражда двама синове - Веселин и Емил. Към края на войната семейството е със стабилно финансово състояние и нещата изглеждат добре. Но след  Девети септември 1944 г. настъпват драстични промени. Новата власт национализира всичко, което Сава е успял да съгради. Производството на радиапарати е спряно и остава само ателието за поправка на радиоапарати. Работата намалява и Сава решава да остави ателието в Русе на по-малкия си брат Никола, а той се премества със семейството си в Търново, където започва всичко отначало. Тъй като не желае да влезе в държавния сектор, единственото, което му позволяват да прави, е ремонт на радиоапарати. Принуждава се да обикаля селата вечер, за да ремонтира своите модели. За семейството му настават тежки дни. След Търново живеят в Дряново и Две могили, докато след 1956 г. се установяват в София. И досега по-старите софиянци помнят работилницата на Савата, защото след 1980 г., тя е била единствената, където са се ремонтирали лампови радиоапарати. Въпреки всички трудности, той продължава да работи до последно. Не спира да изучава новостите в радио-телевизионната техника. Синът му Емил разказва, че на 70 години той е научил всичко за транзисторите и УКВ апаратите, на 80 години е изучил цветната телевизия. До последно е разработвал най-различни устройства за поправка. На 93 години Сава най-после решава да спре активна работа, като година и половина по-късно умира, през февруари 2002 г

• Спомоществователи •

• Свържете се •