Русенецът Георги Михайлов е бил колекционер на пощенски карти и активен член на „Космополит“. Той е поддържал оживени кореспондентски връзки с почти целия свят.

aA

Поздравителните картички са възникнали като илюстрирани честитки, съдържащи поздрави и пожелания, обикновено подарявани по някакви поводи, религиозни или публични празници, като с тях могат да се изразят и благодарност или пожелания. Със създаването на пощенските услуги се ражда понятието „пощенска карта”. Това са вид поздравителни картички, които се разпространяват по пощата. Те могат да се пренасят с плик или без такъв (открити пощ. карти), като обикновено представляват правоъгълно парче картон, оформено по изискванията на пощата. Първата известна пощенска карта е била ръчно изрисувана и изпратена от писателя Теодор Хук в Лондон през 1840 г., като е носела пощ. марка „черно пени. Той я изпраща до себе си, като шега адресирана към пощенските услуги, а изображението представлявало карикатура на работници в пощенска станция. През 1843 г. Хенри Коул от Лондон отпечатва 1000 новогодишни честитки, които изпращана до свои близки и познати, а останалите са продадени, с което се покриват направените разходи.  Първенството в използването на откритата пощенска карта си оспорват  Германия и Австрия. През 1865 г. на конференцията на германския пощенски съюз Хенрих фон Стефан за първи път предлага използването на открита пощ.карта, но предложението му е отхвърлено, заради „неприемливо показване на лична информация в предлаганата открита карта. В началото на 1869 г. Емануил Херман- професор по икономика от Виена предложил евтина открита пощ. картичка, наречена от него „пощенска карта, с ограничение за използване на максимум 20 думи. Идеята му била приета от австро-унгарската поща, като името на картата било променено на „кореспонденц-карта с отпечатана марка от два кройцера, а ограничението за броя на думите отпаднало. През 1875 г. е основан Всемирния пощенски съюз, на който България става член през 1879 г.- почти веднага след Освобождението. С усъвършенстването на литографията, фотографията и техниката на печатане използването на пощенски картички нараства главоломно. Те стават общодостъпни и скоро започва колекционирането и изучаването им. Новото увлечение е наречено Philokartie в Германия, Австрия, Унгария, Чехия и др.; Cartophilia (Cartofilia) във Франция, Испания, Португалия и Deltiology в английски говорящите страни. Тъй като в тези времена още не са съществували съвременните комуникационни средства, пощите са били единствената възможност за връзка между хората, отдалечени на големи разстояния. 
В България първите пощенски картички се появяват първоначално в градовете по р. Дунав: Русе, Лом, Видин, Свищов и т. н., тъй като най-често идват от Виена и Будапеща с параходите, плаващи по реката. Отначало това са коледни и новогодишни честитки, но скоро се появяват поздравителни картички по различни поводи и илюстровани карти от градове и курорти. В началото са печатани в чужбина по българска поръчка, но много скоро започват да се издават и български пощенски картички. 
В края на  XIX в. само в Русе работят над 10 фотографски ателиета: Фр. Бауер, С. Гелч, Р. Либих, М. Камерман, Г. Тодт, Хр. Дашков, К. Курциус, Габриелян, Вартанян, О. Месроб, Капамаджиян и др. Освен портретна фотография те снимат и изгледи от града, река Дунав и околностите, фолклорни костюми и обичаи. Много от снимките са използвани за издаване на пощенски картички, печатани в типографиите и литографиите на Русе. Най-много пощенски картички издава М. Камерман. Със завидна упоритост и постоянство той снима и издава огромно количество пощенски карти с изгледи от Русе и други градове от страната. Издава още и исторически снимки и поздравителни картички за всякакви поводи-  за различни празници, с фолклорни носии и обичаи, снимки на царското семейство и дори специални поздравителни картички за пощальоните. Неговите картички и до днес са важен източник на информация за периода от 1888 до 1910 г. Други известни русенски издатели на картички от края на XIX- началото на XX в. са Лангбен и Шобер, Риглер, М. Вебер, И. Калк, Е. Алкалай, А. Чилингирян, Д. Варсано и др. По късно в Русе пощ. карти издават Леонар (Леон Арие), Ст. Балаш, Иван Грозев и книжарница „Балкан
 (Давид Л. Бениеш).
Започнало от Германия и Австро-Унгария, колекционирането  на пощенски картички става много популярно и завладява целия свят. През 1894 г. в Хамбург е основан първия клуб на колекционерите на илюстровани пощенски карти и започва да излиза първото списание на филокартистите. На международната конференция на колекционерите на пощ. карти от 22 до 25 юли 1897 г. по инициатива на Фриц Шардт в Нюрнберг е обявено създаването на Световната асоциация „Космополит
. Името е съчетание от гръцките думи „космос (свят) и „полит (гражданин). Първи президент на асоциацията става Бертолд Пешке, а централата се установява в Нюрнберг. Емблема на дружеството става земното кълбо обвито със слоган с надпис Gut Fern Gruss (което има  приблизително значение „добри далечни поздрави). Този кратък и съдържателен поздрав е специално създаден, тъй като за повече от пет думи е било необходимо допълнитело заплащане. Хиляди картички са разпратени по света с това пожелание. Други картички съдържат посланието Erbitte Revanche-Karte или Rückkarteerwünscht, което пък изисква изпращането на обратна картичка. Членовете на „Космополит” получават уникален членски  номер и си изготвят печат с емблемата на дружеството, името и номера, удостоверяващ членството им в дружеството. По времето на най-голямата си популярност дружество „Космополит е имало над 15 000 члена в почти всички страни по света. Членовете на дружеството са си разменяли пощенски карти с изгледи от близки и далечни, а дори и от непознати и „екзотични страни. Така те научавали повече за света, за страните и народите, за хората и техните обичаи.
В богатата колекция на д-р Дитер Хес има пощенски карти, удостоверяващи, че видният русенец Георги Михайлов е бил колекционер на пощенски карти и активен член на „Космополит”. Той е поддържал оживени кореспондентски връзки с почти целия свят. Запален почитател на немския език и култура, той е бил най-активен в контактите си с Германия и Австрия не само като член на международната асоциация „Космополит
, но и като стопански и политически деец, ангажиран в политическото и стопанско управлението на града.
Георги Иванов Михайлов е виден стопански деец, общественик и политик. Член на Народната партия, зам. кмет и кмет на Русе с прекъсвания през периода 1895- 1917 г. По време на неговите три мандата като кмет на Русе е извършена огромна дейност по активното строителство и изграждане на модерния архитектурен облик на града, усъвършенстването на благоустройството, водоснабдяването, комуналното стопанство и медицинското осигуряване на гражданите. По време на неговото кметуване е изготвен и приет подробен градоустройствен план на Русе. Бил е директор на дружество „Стремление
, член на Управителните съвети на Застрахователно дружество „България и Българска търговска банка, дългогодишен подпредседател на Русенската търговско-индустриална камара. В последните години на живота си се установява в Германия, където умира през 1940 г.
По времето, когато разстоянията са били пречка за непосредствените контакти между хората, понякога картичките са носили кодирани послания. В зависимост от положението и ориентацията на марките, залепени на плика или пощ. карта е можело да се разчетат шифровани мисли, желания и стремежи. Дружество „Космополит
 е издавало карти с тълкувание на тези „послания. Г-н Хес притежава интересна българска пощенска карта издадена от М. Камерман- известен русенски фотограф и издател на пощенски карти. Пощенската картичка, изпратена от Русе за град Будвайс в Бохемия (сега Ческе Будьовице) е наречена „Езика на пощенските марки. Обичаш ли ме?. Положението на марката върху плика или пощ. карта може да носи различно послание. Например: „Обичам те или „Не те обичам, „Страстно, „Искренно“ и т. н. Разбира се, от днешна гледна точка, тази романтична форма на изразяване на чувствата изглежда доста наивна и опростена, но преди стотина години това е било нещо интересно, тайнствено и романтично, разпалващо въображението на нашите прабаби и прадядовци.

• Спомощвователи •

• Свържете се •