Във времето между двете световни войни най-големи и най-луксозни кораби по Дунава са четирите експресни парахода на ДДСГ- корабите-близнаци от така наречената STERNKLASSE
След Волга, р. Дунав е най-голямата европейска река. Тя е единствената голяма плавателна река в Европа, която тече от запад към изток. Дунав е най-интернационалната река в света, водите ѝ мият бреговете на много държави. Изключително голямо е значението на реката като международен речен път. Затова корабоплаване по Дунав има от незапомнени времена. Чрез нея народите влизат във връзка помежду си. Но редовното корабоплаване по разписание по великата река започва с основаването на „Първото императорско привилегировано параходно дружество” или накратко DDSG през 1830 г. във Виена. От 1835 г. Русе става важно пристанище и база на DDSG с представителство на параходното дружество със съответните съоръжения и складове. Параходите на DDSG и на по-късно основаното унгарско параходно дружество MFTR обслужват по разписание нашите пристанища чак до основаването на българското параходство „Българско речно плаване“ през 1935 г.
След Кримската война е сключен Парижкият мирен договор, с който река Дунав се интернационализира. Реката е обявена за международна, без да се въвежда разграничение между дунавските и недунавските държави. А след края на Първата световна война на 23 август 1921 г., в Париж, е приета „Конвенция за окончателния статут на река Дунав”. Според Парижката конвенция от 1921, река Дунав е свободна и открита за плаване на съдове от всички брегове в условията на пълно равноправие в целия плавателен участък от Улм до Черно море „по всички речни части, обявени за международни”. Договорът от Сен Жермен урежда по-нататъшния статут на DDSG и му дава свобода да възстанови редовните корабоплавателни съобщения по цялото протежение на плавателния участък на реката, прекратени във военния период..
Във времето между двете световни войни DDSG поддържа около 20 пътнически парахода, от които 7-8 оперират и по Долния Дунав: „Юпитер”, „Сатурн”, „Уран”, „Хелиос”, „Будапеща”, „Софи”/ „Мелк”, „Йозеф Карл” и „Минерва”. Унгарското параходство MFTR също поддържа няколко пътнически парахода в Долния Дунав: „Кралица Елизабет” (ERZSÉBET KIRÁLYNÉ) и „Вишеград” (VISEGRAD). Параходът „Минерва” на ДДСГ и параходът „Вишеград” на MFTR обслужват каботажното плаване по българските пристанища. За целта българската държава отпуска ежегодна субсидия на австрийското и унгарското параходства (до пролетта на 1935 г., когато е създадено българското речно параходство).
На голяма популярност се радва експресната параходна линия Виена- Братислава- Будапеща- Белград- Лом- Русе- Гюргево, която служи за бърза връзка между Централна Европа и пристанищата по Долния Дунав.
Най-големи и най-луксозни кораби по Дунава са четирите експресни парахода на ДДСГ- корабите-близнаци от така наречената STERNKLASSE („звездна класа”) или PLANETKLASSE. Построени са в корабостроителницата на DDSG в Обуда, сега предградие на Будапеща. През 1916 г. е спуснат на вода „Франц Йосиф”, а след него „Вилхелм II”. След падането на монархията в Австрия, същите са преименувани на JUPITER („Юпитер”) и SATURNUS („Сатурн”). През 1920 г. е построен URANUS („Уран”), а през 1922 г. е въведен в експлоатация HELIOS („Хелиос”)- последният от „звездната четворка”. С дължина 78 м. и ширина 17,4 м. при гребните колела, това са най-големите параходи по река Дунав. Превозват по 1400 души на борда. Това са и първите кораби по р. Дунав с три палуби. Съоръжени са с мощни двуцилиндрови парни машини система „диагонален компаунд” с мощност 1000 к .с., като през периода 1935-36 г. и четирите експресни парахода преминават на течно гориво. Тези „плаващи дворци” са най-модерните и най-комфортни кораби на р. Дунав за времето си. Имат по 32 каюти със 70 легла и две общи спални за мъже и жени с по 24 легла. Съоръжени са с ресторанти, трапезарии и салони за пушене. Кухнята предлага богати менюта с изискана храна и напитки, съобразени със съответната класа. Едно вълнуващо описание на парахода „Сатурн” ни е оставил Л. Паспалеев в разказа си „Дунав”, отпечатан на страниците на списание „Морски сговор”:
„Откъмъ изтокъ блѣсва светлина. Тя става все по-голѣма и по-голѣма.Следъ малко свѣтлинитѣ се увеличаватъ. Лъсва черната повърхностъ на водата. Чуватъ се бумтенията на моторъ. Започватъ да прииждатъ все по-голѣми и разпѣнени вълни и съ гнѣвъ се нахвърлятъ върху брѣга.
- „Сатурнъ”!- извиква единъ от рибаритѣ и всички отправятъ погледитѣ си къмъ парахода. Параходътъ пори вълнитѣ като бѣлъ лебедъ. Той е освѣтенъ празднично. Бѣли, зелени и червени ламбички му придаватъ вълшебна фееричностъ. Въ салонитѣ му гърми джазъ-бандътъ. Единъ изискано облѣченъ негъръ подобно на шутъ прави различни мимически движения. Публиката се смѣе въ прехласъ. Напудрени дами, кавалери съ лъскави коси отъ брилянтинъ и въ елегантни пѫтнически костюми танцуватъ танго. Гърми джазъ-бандъ. Въ една от първокласнитѣ кабини, потънали въ кадифе, единъ старъ банкеръ съ охраненъ стомахъ и пѫпчива шия се мѫчи да заспи, но не може. Спекулативните му сдѣлки не го оставятъ на мира и тука. До една маса седятъ нѣколко евреи. Тѣ сѫ вдигнали такъвъ шумъ, сякашъ, че сѫ на битъ пазаръ. Приказватъ на испански за валутни афери. Гарсонитѣ, потънали въ потъ, разнасятъ шампанско и бира. Гърми още по-силно джазъ-бандътъ, а вънъ на кувертата, скрити подъ балдахина на нощьта, студенти и студентки, опиянени отъ музиката, отъ простора и отъ младостта, допиватъ, може би последната чаша на любовта.
Отъ виното, от любовта, от музиката, отъ спекулата, отъ аферитѣ, отъ живота всички сѫ пияни. „Сатурнъ” ги носи къмъ бездната. Джазъ-бандътъ, музиката на разтлението, ги приспива. Два свѣта. Единиятъ въ непосиленъ трудъ крета по брѣговетѣ на живота, а другиятъ,опияненъ подъ звуковетѣ на джазъ-банда се люшка надъ бездната.
„Сатурнъ” се изгубва въ мрака. Угасватъ свѣтлините. Тъмна, непрогледна нощъ е разперила крилата си надъ Дунава....”
От 1922 г. става възможно продължаването на маршрута от Пристанище Русе до Варна с експресен влак по линията Русе- Варна. А за желаещите да пътуват до Ориента може се използва българският параход „Цар Фердинанд" от Пристанище Варна за Истанбул. Така този класически круизен маршут става известен с рекламното мото ‘Auf der Donau nach Istanbul’ („По Дунава за Истанбул”). В продължение на почти две десетилетия жителите и гостите на Русе имат пряка връзка с Виена и Будапеща- бърза, удобна и достъпна за по-заможните граждани, които я ползват за пътуване по работа, за екскурзии и пътешествия. Това продължава до 1939 г., когато със започването на военните действия в Европа експресната линия е спряна. Луксозните параходи са използвани за превоз на емигранти и за депортиране на евреи. Параходите „Юпитер" (след 1940 г.) и „Хелиос" (след 1941 г.) са използвани за плаващи болници. През май 1944 г. „Юпитер" потъва, а през 1945 г. е направен неуспешен опит за изваждането му, след което е изоставен. „Хелиос" потъва до Хаинбург при бомбардировка на 1 април 1945 г. Изваден е за Съветското Дунавско параходство и преименуван на „Кавказ”. От 1947 г. плава към Московското речно параходство под името „Дон”. През 1967 г. потъва във Клязминското водохранилище, но при опит да бъде изваден се пречупва на две и е нарязан за скрап. След края на войната параходите „Сатурн” и „Уран” са закотвени на пристанище Линц и се използват за плаващи хотели до 1955 г., когато са бракувани и нарязани.
