През лятото на 1916 г. делегация от депутати от Германския Райхстаг е на посещение в България. Делегацията посещава и Русе.

aA

България се включва в Първата световна война в края на 1915 г. Поради възловото си географско положение, още от началото на същата 1915 г. България  е ухажвана и от двете воюващи групировки- Съглашението и Централните сили. Страната избира да застане на страната на Централните сили, тъй като те обещават възвръщане на загубените територии и така ще може да се осъществи така жадуваното обединение на българските земи. По това време силно се активизират контактите между България и Германия. Българите отчитат нарастващата икономическа мощ на Германия и нейните амбиции за по-голямо влияние на международната сцена. Германците са впечатлени от подвизите на българската армия по време на Балканските войни и от духа и силния стремеж на българския народ за свободно и динамично развитие. 
През февруари 1916 г. в Берлин е основано германо-българско дружество под председателството на Шлезвиг-Холщайнския херцог Ернст Гюнтер. Между лицата, които влизат в дружеството са видни личности и някои  депутати от Райхстага- Бесерман, фон Дирксен, граф фон Донесмарк, Щреземан и др. От българска страна са вписани имената на софийските професори Милетич и Михайлов. Българският пълномощен министър в Берлин Димитър Ризов е избран за почетен член на дружеството.
През пролетта на 1916 г. делегация от петнадесет български народни представители под ръководството на подпредседателя на Народното събрание Иван Момчилов е на посещение в страните-съюзнички от Централните сили. На 1 и 2 май делегацията гостува в Будапеща, където са приети от министър-председателя граф Ищван Тиса. В тяхна чест е даден прием в голямата заседателна зала на унгарския парламент. След това депутатите отпътуват за Виена. На 3 май те са посрещнати на гара Виена от виенския кмет д-р Вайскирхен със заместниците си, общински съветници, представители на министерства и представители на българското студентство във Виена. Делегацията от български народни представители пристига в Берлин на 7 май 1916 г. Посрещнати са от Председателя на Райхстага Йоханес Кемпф, чиновници от министерството на външните работи, представители на Общината, на германо-българското дружество и др. Между посрещачите са и представители на българската легация в Берлин и представители на българската колония. На 8 май в чест на делегацията е даден банкет от германо-българското дружество, а на 9 май на делегацията е даден бляскав прием в почетната зала на германския Райхстаг. В своята реч Председателят на Райхстага Й. Кемпф говори за "…гигантската борба на народитѣ, въ която българскиятъ народъ застава на страната на приятелския германски народъ…." Депутатите са приети и от канцлера на Германската империя Теобалд фон Бетман-Холвег. След Берлин българската делегация посещава  Хамбург, Кьолн, Майнц, Висбаден, Франкфурт и Мюнхен, откъдето се връща в София с Балканския влак.
На свой ред, делегация от депутати от германския Райхстаг посещава България. Германските представители пристигат с влак на ж.п. гара София на 25 юни 1916 г. Посрещнати са от Председателя на Народното събрание Димитър Вачов, началника на тайния кабинет Добрович като представител на царя и народни представители:  Малинов- от демократите, д-р Фаденхехт- от радикалите, от няколко представители на земеделците, софийския кмет Ради Радев и председателя на немската колония в София. Същата вечер германският пълномощен министър в София граф Обендорф дава вечеря в чест на гостите от Германия в Юнион клуб. На  следващия ден делегацията има среща с журналисти,  представители на министерствата  и културни дейци. Депутатите посещават минералните бани в Банки (Банкя). На 26-ти в Министерството на външните работи министър-председателят Радославов дава банкет в чест на гостите: "…Ние, българитѣ сме много въздържани при проявата на нашитѣ чувства, но който веднажъ ни е подалъ приятелска  рѫка, който веднажъ ни е срѣщалъ съ почитъ и довѣрие, може да бѫде сигуренъ, че е намерилъ въ България постояненъ и истински приятелъ…". От името на германската делегация отговоря депутатът от Райхстага Ерцбергер: " …Слѣдъ завръщането на членовете на Народното събрание, които бѣха наши мили гости, германскитѣ депутати дойдоха на драго сърце тукъ, като представители на своя народъ, за да засвидѣтелстватъ прѣдъ цѣлъ свѣтъ, че съюзътъ между България и Германия не е времененъ, а непоколебимъ за вѣчни времена. Младата мощъ на България и изпитаната вѣрностъ на Германия, заедно съ храбрите ни съюзници, сѫ залогъ, че въ днешната борба България ще осѫществи своите национални идеали…". След това, гостите посещават Народното събрание, новия храм-паметник "Св. св. Кирил и Методий" ("Александър Невски") и Военното училище. Вечерта във Военния клуб се дава вечеря в чест на гостите, а по улиците е устроено факелно шествие до късно през нощта. На  другия ден в един часа след обяд е сервиран обяд в салона на Търговската камара, а вечерта в тяхна чест е дадено представление в Народния театър. Тук депутатите са посрещнати от Цар Фердинанд, който разговаря с всеки от един от тях. В 21 ч. в чест на гостите в Градското Казино е дадена вечеря от страна на Столичното кметство. След София, депутатите посещават Кюстендил, Дупница и Рилския манастир, след което през Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Търново, в неделя 2 юли следобед стигат до Варна. Вечерта в морската градина в тяхна чест е дадена вечеря.
На другия ден- 3 юли гостите пътуват с влак до Русе. В колекцията на Дитер Хес има няколко снимки, отпечатани в тогавашната германска преса. На първата от тях се вижда железопътната гара в Русе (сега Национален музей на транспорта), където на гостите е устроено тържествено посрещане. Гарата е украсена с цветя и зеленина. Русенски граждани, военни и длъжностни лица начело с кмета Георги Михайлов приветстват гостите. В тяхна чест е даден банкет, вероятно в голямата зала на Окръжно управление (сега в сградата е Регионален Исторически музей- Русе). На него, освен германските представители и гостите от София, присъства и елитът на града: Кмет, Окръжен управител, общественици, военни, банкери, учители, търговци и други видни русенски граждани. Кметът Георги Михайлов държи реч за приятелството между българския и германския народ и за новите възможности за развитие и просперитет, които се откриват пред нашите държави. В речта си депутатът от Райхстага Ернст Басерман подчертава, че пролятата кръв от германски, австрийски,  унгарски и български бойци на бойните полета в Македония е гаранция за съюза между нашите страни и народи. От този банкет също има снимка. На нея по-голямата част от присъстващите на събитието са номерирани, като е приложен списък с имената. Опитахме се да ги идентифицираме:
1.    Капитан Кюнер. Вероятно капитан от германската войскова част, включена в състава на Русенския укрепен пункт под командването на полк. П. Енчев
2.    Полковник Ангелов. Панайот Ангелов, военен деец и общественик, кмет на Русе през периода 1904-1908 г.
3.    Д-р Ернст Мюлер-Майнинген (1866-1944) е германски политик, министър на правосъдието на Бавария и депутат от Райхстага.
4.    Сокеров- Председател на Апелативния съд в Русе.
5.    Херман Адолф Кристиян Дитрих (1856-1930) е виден германски политик от Консервативната партия, вицепрезидент на Райхстага до 1924 г. Прочутата актриса и певица Марлене Дитрих е негова племенница.
6.    Стефан Чапрашиков (1876-1944)- български дипломат и търговец, пълномощен министър.
7.    Ернст фон Хайдебранд унд дер Ласа (1851-1924) е германски политик и водач на Консервативна партия.
8.    Кметът Георги Иванов Михайлов- български стопански деец, политик и общественик, член на Народната партия. Има три мандата с прекъсвания като кмет на Русе през периода 1895-1917 г.
9.    Петер фон Мориц- генерален консул на Австро-Унгария в Русе.
10.    Генерал Атанас Назлъмов (1863-1935)- виден български военен, участник в Сръбско-българската война, инспектор на кавалерията, началник щаб на Българската армия, началник на Военното училище, от 1906 г. е произведен в чин генерал-майор. През Балканската война командва кавалерийската дивизия. След войната се уволнява, но през Първата световна война е началник на отбраната на р. Дунав, след това началник на окупационните войски в Добруджа- с правата на командващ армия.

11.    Д-р Фридрих Науман (1860-1919)- немски евангелистки теолог и политик от Прогресивно-народната партия. В книгата си "Mitteleuropa" той предлага създаване на силна централно-европейска държава с водещата роля на Германия.
12.    Българският депутат Костов.
13.    Максимилиян Йозеф Пфайфер (1875-1926) е политик от Германската партия Център, депутат в Райхстага.
14.    Г. Стомоняков.
15.    Българският депутат Макавеев.
16.    Капитан II ранг Масиан (Машиан)- командир на кораб от австро-унгарската Дунавска флотилия.
17.    Георги Тодоров/Теодоров (1868-1933)-  директор на Първо българско застрахователно дружество "България", член на Управителния съвет на Българска търговска Банка- Русе.
18.    Д-р Густав Щреземан (1878-1929)- виден германски политик и държавник от Националлибералната партия. По-късно става райхсканцлер и министър на външните работи. Носител на Нобелова награда за мир през 1926 г.
19.    Капитан I ранг Лукич (Луцих), Karl Stefan Viktor Lucich (1868-1952). Командир на австро-унгарската Дунавска флотилия по време на войната. През 1918 г. е произведен в чин адмирал.
20.    Ернст Басерман (1854- 1917)- германски политик от Националлибералната партия, депутат в Райхстага.
21.    Петър Партениев- юрист, Окръжен управител на Русе 1913-1918 г.
22.    Подполковник Барон фон Геминген- командир на германски пехотни части в Русе по време на Първата световна война. Жени се за русенката Райна Герова.
23.    Д-р Вилхелм Майер (1874-1923) –виден политик от Германската народна партия Център, депутат в Райхстага, по-късно посланик на Германия във Франция  1920-1923 г.
24.    Полковник Перикъл Енчев (1862-1941). Перикъл Димитров Енчев е български военен деец, генерал-майор, участник във войните на България в периода 1885 – 1918 г., по това време е Командир на Русенския укрепен пункт.
25.    Българският депутат Калчев. Константин Хаджикалчев (1856-1940)- български търговец и политик, народен представител в Учредителното събрание. Хаджикалчев е депутат и в III и IV Велико народно събрание и в V, VI, VII, X, XI,  XII и XVII Обикновено народно събрание.
26.    Синигерски- ръководител на отдел в министерството на културата.
27.    Д-р Никола Червениванов- стопански деец и общественик, завършил химия в Лайпциг, собственик на фабрики за оцет, по-късно кмет на Русе (1929-1930 г.)
28.    Хайнрих Лангбен- русенски търговец, собственик на Българско търговско-акционерно дружество- Русе, президент на немската колония в Русе.
29.    Хауфман- директор на Кредитбанк.
30.    Кауфман- шеф на Б. Е. Г.
31.    Атанас Чакъров- директор на Девическата гимназия в Русе от 1913 г. до 1918 г.
32.    Д-р. В. Фридман - писател, член на германската делегация.
33.    Б. Калми, русенски банкер от известната еврейска фамилия Калми.
34.    Д-р Йордан Георгиев- директор на Русенската Държавна болница  1900-1919 г.
35.    Асланян, вероятно Оханес Асланян- Русенски  Градски Общ. Съвет.
36.    Българският кореспондент Дамиев.
37.    Инж. Тодор Тонев (1864-1944), строителен инженер и стопански деец в Русе.
38.    Е. Хаузер- президент на австрийското спомоществователно дружество.
39.    Шеф- секретар на MFTR (унгарското параходно дружество).
40.    Капитан Келнер.
На Пристанище Русе германските депутати се качват на параход на унгарското параходно дружество MFTR и са тържествено изпратени- виж приложената снимка от колекцията на Дитер Хес. Посещението в Русе е заснето от известния русенски фотограф Стефан Балаш.
Последната част от посещението им в България е пътуването по река Дунав от Русе към Белград. Те са приветствани ентусиазирано във всички български дунавски селища от Свищов до Милановац с флагове, музика и цветя. На вечерята на борда на луксозния параход "Херцогиня София" депутатът Хайдебранд изказва благодарност на организатора на пътуването г-н Чапрашиков.  Д-р Науман вдига наздравица за министър-председателя Радославов, който заедно с царя има най-голяма заслуга за установяването на военната и политическата връзка на България с Германия. Науман допълва още, че благодарение на мъдрата политика на българските държавници, правителството на Райха и австро-унгарското правителство, нашите страни остават във вечни лоялни отношения. От границата делегацията изпраща поздравителни телеграми до царя, Народното събрание и министър-председателя Радославов.
Литература: 
Вестник "Пряпорец" бр.131, 132, 133, 134, 135 от 1916 г.
Вестник "Нов век" бр. 2064, 2163, 2164, 2165 от 1916 г.
Вестник Berliner Börsenzeitung No. 310/ 05 July 1916
Лечев, В. Военните флотилии на България и Австро-Унгария по Долни Дунав (1915-1917 г.)
Димитрова, М., Ст. Йорданов. Лицата на Русе. Русе, 2011
Neue Deutsche Biographie, Berlin

• Спомощвователи •

• Свържете се •