Флотската кула /Дунавска метеорологична станция/
Флотската кула /Дунавска метеорологична станция/
Автор: Илиян Илиев

Флотската кула, или Кулата на Рожественски представлява оригинална каменна кула - красива и уникална за България, издигната на ръба на 46-метрова тераса на западния бряг на река Дунав при старото устие на река Русенски Лом. Тя била изградена върху останките на турската крепост Месихтабия и в близост до някогашните казарми, върху част от отчужденото място на войводата Панайот Хитов.

 

В нея е разположена хидрометеорологичната станция на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав в Русе. С историята на Флотската кула са свързани и първите редовни метеорологични наблюдения по нашите земи, започнали през далечната 1866 г. Тогава те са правени в Австро-унгарското консулство в Русе. По инициатива на австрийския географ и климатолог Юлиус фон Хан и на австро-унгарския консул в Русчук Георг Мартрирт били изпратени комплект уреди за метеорологични наблюдения - барометър, дъждомер, термометър и др. Изследванията отначало са извършвани лично от консула, а след това ги поели секретарите му. Тази първа по българските земи метеорологична станция се помещавала в самото консулство и функционирала до 1872 г. Следващите австро-унгарски консули - Карл Драголич и Карл Волфарт, също продължават започнатато от техния предшественик до към 1869 г.

Само няколко години по-късно - през 1879 година, със създаването на Дунавската флотилия, в Русе са положени основите на българския военен флот. А 4 години по-късно, на 2 декември 1883 година, тогавашният ѝ началник капитан-лейтенант Зиновий Петрович Рожественски (през 1905 г. произведен във вицеадмирал по време на Руско-японската война), прави постъпки пред Министерството на войната за построяването на метеорологична станция и закупуването на необходимите уреди. Тази дата се смята и за рождена на Хидрографската служба на Военноморските сили.

 

Проектът за строеж на метеорологична станция е дело на австрийския архитект Фридрих Грюангер, като е осъществен през  1885 година. Льосовите почви под Русе обаче правят много трудна задачата по строежа на кулата. Те постоянно се слягат и сградите над тях се напукват и потъват при навлажняване на льоса. Заради това бюрото на Грюнангер решава да направят дълбока каменна основа на бъдещата Флотска кула, стигайки до кота 12. Така зданието, което е високо 14 метра, надолу било иззидано на тридесет метра дълбочина. Основите стъпват на скала на брега на Дунава. Оттам нагоре кулата е зидана от здрав камък и не е мръднала и до ден днешен. В същото време много от околните къщи в квартала са съборени, напукани от земетресенията или от лошата канализация и насъбралите се в льоса подпочвени води. Ръководители на строежа са Димитър Варварис и Антон Георгиев.

По-късно през 30-те години на двадесети век към Флотската кула била добавена и постройката на днешната Хидрометеорологична станция в Русе. На стената обаче ясно се вижда как двете сгради се разделят, тъй като новото строителство няма здравите каменни основи  на кулата. 

От новата постройка моряците от Дунавската флотилия подавали сигнали към корабите и приемали техните отговори, а русенци дълги години я знаели като Кулата на Рожественски. У нас тя е единствената, построена за метеорологична станция и едновременно с това послужила за наблюдателен пост на моряците от Дунавската флотилия. На върха на кулата е издигната мачта с марсова площадка. Тук винаги е имало матрос, който наблюдавал движението на корабите по Дунава и им е сигнализирал чрез флагов семафор - тоест подавал е различни команди със знаменца. Той осъществявал и връзката между плавателните съдове по реката и намиращите се тогава наблизо флотски казарми. Дори до днес могат по външните зидове да се видят имената или инициалите на моряците, давали наряд на терасата.

 

При извършени ремонти през 1933 г. един от майсторите - бай Петко от Русе, вградил в хоросана на кулата списък на работниците на обекта. Бележката била намерена години по-късно. Оказало, че един от синовете на бай Петко - кап. Стойчо Москов, е бил част от Дунавската флотилия, почиствал реката от немските мини през Втората световна война, а внучката му Виолета Москова работила в Хидрометеорологичната станция. Така няколко поколения русчуклии са били свързани и са работили в уникалната Флотска кула на брега на р. Дунав.

 

До 1959 г. кулата се води към Дунавската флотилия и тук работят военни. Сред тях на стаж около 1930 г. е идвал и Никола Йонков Вапцаров, все още кадет от Военноморското училище във Варна, разказва дългогодишният служител Ивайло Бойчев. Поетът дори гостувал в къщата му, другарувайки с баща му. През 1954 г. за първи път у нас за метеорологични наблюдатели са наети три дами - Стефка Петрова, Нацка Маджарова и Тотка Колева, които стават и първите цивилни хидрометеоролози във Флотската кула.

 

През 1960 г. Дунавската флотилия е окончателно закрита и станцията преминава към Управлението за поддържане и проучване на плавателния път по река Дунав. Обновена през 2001 г., и днес Флотската кула продължава да бъде хидрометеорологична станция на Агенцията по проучване и подържане на река Дунав.

 

През 2015 г. в сградата е открита музейна сбирка, отворена за свободно посещение от всички желаещи да я разгледат.

Още по темата