Как влекачът „Пловдив” стана „Радецки”
Как влекачът „Пловдив” стана „Радецки”
Автор: Йовчо Стоянов

Парният влекач „Азов” е построен в корабостроителницата в Обуда, Унгария през 1954 г. по проект 732 на  „Ленинская кузница”- Киев за съветското дунавско параходство в Измайл. Той е един от многото произведени по този проект парни влекачи с гребни колела през 40-те и 50-те години в корабостроителниците в Обуда, Киев и Перм. През 1956 г. параходът е даден на България, зачислен е като влекач  в Праходство БРП- Русе и получава името „Пловдив”. Обаче от началото на 60- те г. Параходството получава серия нови моторни двувинтови влекачи, произведени в Русенската корабостроителница. Освен това, след  1960 г. започва постепенно заменяне на „влаченето” с „тласкане”, като по-прогресивен метод.  Съответно,започва подмяната на влекачите с тласкачи.  При това положение влекачът „Пловдив” се оказва изключително остарял морално. Неговата  парна машина с ниска мощност  и старомодните гребни колела  не му осигуряват достатъчна мощност, маневреност и скорост на движение. И така той е използван рядко, като през повечето време стои закотвен на понтона.

През 1964 г. журналистката Лиляна Лозанова от страниците на в. „Септемврийче” подема акция за възстановяване на историческия параход „Радецки” във връзка с предстоящия 90- годишен юбилей  от героичния подвиг на Ботев и неговата чета. Ръководството на  държавата приема идеята. Водени са разговори с Русенската корабостроителница. През юни 1965 г. група в състав Лиляна Лозанова - журналистка във в. „Септемврийче”, инж. Тодор В. Тодоров - главен конструктор на кораба-музей и полк.- доц. Марин Михов - началник на Централния музей на Народната армия (днес Централен Военноисторически музей) посещава Будапеща и Виена, за да издири информация за „Радецки”, произведен през 1851 г. в Обуда, Унгария. Оказва се, че от историческият кораб са останали само няколко снимки, скица и размерите в инвентарната книга на завода в Обуда. Като най- удачен вариант се оказва преустройването на  парния влекач „Пловдив” в реплика на оригиналния параход „Радецки”. При  направените сравнения  се оказва, че двата парахода са близки по размери и с подобно устройство на гребните колела.

Създаденият Национален щаб за възстановяване на парахода „Радецки” развива широка разяснителска дейност в младежките организации.  Пионерите се включват активно в събирането на вторични суровини, билки, работят на учебните полета, като парите се привеждат за строителството на „Радецки”. Участват и по-малките- чавдарчетата. В акцията се включват не само деца, но и много възрастни, съпричастни на патриотичната идея. За година и половина е събрана сумата 523 000 лв.

През октомври 1965 г. започва преустройството на „Пловдив” в Русенската корабостроителница. Използван е корпусът, гребните колела и задвижването. Монтирана е парна машина, произведена от корабостроителницата в Обуда, взета от стар кораб във Виена. Надстройките се изработват по подобие на  тези на историческия параход. Обзавеждането и оборудването на парахода се правят в съответствие със спомените на Кирай Йожеф- 84 годишен унгарец, който е бил бояджия на „Радецки” от 1906 до 1918 г. Музейната част се изпълнява по проект на историка проф. Ив. Унджиев и художника Ив. Кьосев. На носа на парахода са монтирани бюст на прославения фелдмаршал Йозеф Радецки и орнаментални релефи със стилизирани дракони, дело на скулпторите Петър Дойчинов и Марин Узунов.

 

На 28 май 1966 „новият” параход „Радецки” тържествено е спуснат на вода в Русенската корабостроителница. А на другия ден отплава за Козлодуй, където взема участие в тържествата посветени на 90- годишнината от подвига на Ботев и неговата чета. На 26 август 1966 г. „Радецки” отплава за Будапеща и Виена. При Железни врата, понеже скоростта му е малка и не може да преодолее силното насрещното течение, параходът е влачен от сръбски влекач, а в най- тесният участък с най-бързо течение от локомотив.  На 1 септември параходът хвърля котва в пристанище Будапеща. Вечерта на кораба е проведена пресконференция с журналисти, а на другия ден отплава за Виена, където на 4 септември 1966 г.е посрещнат с интерес от цялата общественост на австрийската столица. На 6 септември на борда на парахода българският посланник в Австрия дава прием в чест на официалните австрийски представители, чужди дипломати и членове на българската колония в Австрия. След три дни престой в австрийската столица, „Радецки” отплава за България.

 

Видео: Параходът "Радецки" преминава през Железни врата по време на строителството на хидроенергийния комплекс, дърпан на буксир от влекач. Кадри от югославския документален филм "Гвоздена врата" (Железни врата), 1969 г.:

Снимки
Още по темата