Четвърти съюзен юнашки събор- Русе, 1907 г
Четвърти съюзен юнашки събор- Русе, 1907 г
Автор: Зоя Апостолова, Йовчо Стоянов

Четвъртият съюзен юнашки събор се е състоял се в Русе през 1907 г., на 22, 23 и 24 април (през Великденските празници). Участвали 37 дружества- около 1000 участници юнаци, юноши и юношки, а също така около 800 други гости, дошли с юнашките дружества. Намалението на билетите на БДЖ за събора в Русе било 75 %. Безплатно, с военен параход били превозени юнаците от Тутракан и Силистра, а австрийс­ките експресни параходи осигурили  намаление с 50 %.

На събора за първи път присъствали представители от чужбина. Дошли от Чешкия соколски съюз - председателят Йос. Шайнер и секретарят д-р Хелер. а от Браила - видни представители начело с кмета, г-н Сулиоти.

Игрището било построено край града, недалече от старата гара и обхваща­ло едно пространство от 30 декара. Наблизо до игрището били опънати повече от 30 военни палатки за почивка на юнаците и юношите. Игрището побирало 6000 души зрители и 1000 играчи за общите упражнения. Една новост, с която се отличавал съборът в Русе, е участието на първата селска чета от 40 души (на осоговци), която взела участие с местни народни хо­ра в игрите на събора.

Тържественото откриване на събора станало на 22 април в присъствието на министрите д-р Гудев и Паяков, на генералите Радко Димитриев и Сираков и на офицерското тяло, на кмета на града, на гостите от чужбина, на административните власти и на родолюбивите организации. В 10 ч. сутринта бил извършен молебен, след който тогавашният председател на Юнашкия съюз - юнакът Ив. Кефсизов, приветствал юнаците и гостите и обявил събора за открит. След това юнаци­те в стройни редове начело със старите опълченци образували манифестации до Паметника на свободата, където в 11 ч. бил положен венец. Присъствали всички офице­ри на Русенския гарнизон, облечени парадно и хиляди русенски граждани.

От 16,00 ч. започнали упражненията на юнаците. В първия ден били изпълнени: „Свободни упражнения“ от „Юнак Крум“- Шумен, „Околченски юнак“ –Враца, „Черноморски юнак,“ Варна и „Юнак“- Търново. „Козлудуйски юнак“- Оряхово изпълнили упражнението „Французка борба“, а „Успоредки“ играли „Юнак“ –Лясковец и „Юнак“- Търново; „Прескачане на високо“ от „Доростолски юнакъ,“- Силистра и „Висилка“ от „Шипченски герой“- София. „Осоговски Юнакъ“ Кюстендил и „Дунавски юнак“- Лом показали упражнения „Тояжки“. „Нагледен урок“ изнесли „Осоговски Юнак“- Кюстендил, а „Урок по гимнастика“ -  „Юнак“- София.  „Бокс“, „Копия“ и „Ланци“ показали „Околченски юнак“- Враца, „Русенски юнак“- Русе и „Шипченски герой“- София.

На събора в Русе сполучливо си пробил път народният еле­мент в юнашките игри. Едни от най-сполучливите дружествени игри били „Китка от народни хора“ изпълнени от юнаците от „Дунавски юнак“- Лом и „Бдински юнак“- Видин, и „Селско хоро“ от „Осоговски юнак“ -Кюстендил. Облечени в национални костюми, юнаците така майсторски играли хората, че „произвели неописуем възторг у публи­ката и присъстващите чужди гости“.

На 23 април - Гергьовден, дружествени колони от юнаци участвали в голе­мия Гергьовски военен парад при черквата ,,Св. Георги“ и минали в церемониален марш пред началника па 111 военна инспекционна област - генерал Радко Димит­риев . В дружествените номера на юношите били застъпени много бойни упражнения: двубой с тояжки, пръчки, пушки, саби, лък и копия, бокс, успоредка, „семафорна азбука“ и др. Всички тези игри били един отличен материал за предвоенна подготовка на българската младеж, членуваща в юнашката организация. Това обучение допринесло много за високия боен дух на бъл­гарския войн в последвалите войни. По онова време не е имало юнкер или кадет, който да не е минал през редовете на юнашката организация, през нейните юно­шески ученически чети. Игрите на юношите на 23 април завършили с общи съборни упражнения с дърве­ни пушки. Със своята младенческа живост и пъргавина в игрите юношите предизви­кали голямо възхищение у публиката която постоянно ги акламирала.

Румънският сенатор Сулиоти в този тържествен момент бил така силно развъл­нуван, че казал: „Това е хубаво и възвишено, това нещо е свято. Един народ, който може да преживее такива моменти, е предопределен за велика съдба“. Дружествените упражнения в по-голямата си част били добре изнесени, особено упражненията на уреди. Духът у всички е бил на голяма висота и всички са се чувствали горди със  съзнанието, че организацията представлява високи и чис­то национални цели, за постигането на които се работи неотклонно. Игрите на събора в Русе били ръководени от Техническата комисия при Съ­юза „Юнак“ в състав: председател - Даниел Бланшу; членове - Алоис Бюнтер и Луи Айер. В административно отношение съборът бил изнесен отлично - е отбелязано в „Юбилеен сборник“ от 1938 г.

 На 24 април юнаците и гостите на събора разгледали забележителностите на Русе. 

  ---------------------------------------------

Зоя Апостолова е Председател на Дружеството за Българо-швейцарско приятелство Луи Айер" и член на Обществения Съвет на Сдружение Български юнак".

 

 

Снимки
Още по темата