Братя Габровски
Братя Габровски
Автор: Йовчо Стоянов

Братя Габровски са родени в Ески Джумая, днес Търговище. Стефан е роден през 1882 г., Емануил през 1886 г., а Неделчо през 1891 г. Те създават фирма  за търговия с манифактура  регистрирана в Шуменския окръжен съд като събирателно дружество Бр. Габровски през  1908 г.

 Търговията вървяла добре, но през 1915 г. братята са мобилизирани и участват във войната до 1918 г. Когато се завръщат разбират, че всичката им стока реквизирана за нуждите на армията. Емануил заминава за Русе, за да търси да закупи стока за фирмата. Но се оказва, че и в Русе не може да намери търсената стока- забрадки (чембери, язми). Двете работилници били претоварени с работа и приемали поръчки за след 6 месеца. При среща със свой познат- Стефан Барболов, който имал опит в тази дейност, те решават да организират производство. От пристигналият параход с италиански манифактурни стоки във Варна закупуват плат. Наемат помещение от фирма Саркис Куюмджиян и с взет назаем инвентар- калъпи, преси и др. започват производство в Русе. Ръководител на производството става Стефан Барболов. На 1 март 1921 г. в Русе е регистрирана  „Братя Габровски- Първа българска фабрика за язми и манифактура на едро“. Във предприятието се произвеждат язми (кърпи, забрадки), търгува се с манифактурни стоки и прежда на едро. Към него по-късно организират и парна бояджийска фабрика „Електрон“ за боядисване, апретиране и избелване на прежди и платове. През 1923 г. са открити клонове на фабриката във Варна, Пловдив и Ески Джумая. Водеща фигура във всички начинания на братята е Емануил, наричан още Мани или Маньо. Окуражен от възможностите за производство на български стоки, той решава да започне производство на железни кревати. През 1927 г. е създадена Креватна фабрика „Изкуство”. Фабриката  става известна с производството на популярните русенски  метални  кревати, нощни шкафчета, детски колички, детски автомобили с педали, пружини, пожарни и бензинови помпи, както и всякакви видове метални изделия. През 1930 г. Братя Габровски купуват фалиралата през 1928 г. фабрика за дървен материал „Карпати”. В гр. Тетевен строят фабрика за шперплат. На тази база през 1933 г. те създават „Бр. Габровски” – акционерно дружество за желязна индустрия и търговия с 10 000 000 лв. акционерен капитал. На 31 май 1934 г. Емануил Габровски е назначен за кмет на Русе от правителството на Кимон Георгиев, дошло на власт след преврат на 19 май 1934 г. По време на кметуването си той се отказва от заплата. По-късно с тези средства е изграден мостът над дълбокия път, наречен „Мостът на въздишките". Той е кмет до края на 1934 г, т.е. около 6 месеца, но работи много активно за развитието на града. Не се заема с уволнения на служители от Общината, но работи по решаването на много важни въпроси - приемане на бюджета и изясняване на строежа на градска кланица и градски хали. Осигурява средства за довършване разширението на Девическата гимназия и училищата „Ангел Кънчев" и „Стефан Караджа". По негова инициатива се откриват „народни кухни" за бедни и безработни.

Е. Габровски работи прагматично и без да вдига шум. Военният стил на  работа на управляващите не му харесва, а това не допада на централната власт в София, което ускорява освобождаването му от поста. Това се посреща с удовлетворение от Емануил Габровски и той се отдава на работата във фирмата. През 1938 г. се взема решение Креватната фабрика да се отдели от останалите предприятия в самостоятелно юридическо дружество, като на  28 ноември 1938г.  е създадена Метална и креватна индустрия  „Изкуство”- АД  с основен капитал от 480 000 лв. Главни акционери са: Емануил К. Габровски, Веска Ем. Габровска, Неделчо К. Габровски, Надежда Н. Габровска, Стефан К. Габровски, Любен Ст. Габровски, Кирил Иванов- директор във фабриката от 1930 г., Зорка К. Иванова, Енчо Димитров и др. Членове на Управителния съвет са: Неделчо Колев Габровски, Кирил Иванов Петров и Никола Русев Ботушаров. Технически директор става инж. Йосиф Мушанов от Шумен. През 1938 г. ръководството на фирмата се премества в София, а от лятото на 1939 г. Емануил Габровски става представител на „Опел” за България.  За целта е създадено „ЕНА - Акционерно дружество“. Името на дружеството е абревиатура от началните букви на собствените имена на собствениците: Емануил Габровски, Неделчо Габровски и Андрей Долапчиев. Фирмата внася леки автомобили Опел и шасита Опел Блиц, предоставена им е и техническа документация за производството на автобуси Opel Blitz Omnibus W39. В креватната фабрика „Изкуство”- Русе са произведени около 60 луксозни автобусни каросерии на базата на шаси „Опел Блиц” за българския пазар. А за нуждите на полицията и жандармерията на базата на шаси „Додж” е произведена серия автомобили с удължена база. По време на войната, съобразявайки се с военновременната обстановка фирмата започва производството на балиращи машини за сено и слама за нуждите на армията.

През всичките тези години Емануил Габровски и фирма „Братя Габровски“ са едни от най-големите дарители в Русе. Благодарение на техни дарения през 1930 г. и 1931 г. в Русе са построени два дневни детски дома. Те разполагат с дарителски фонд, учреден от Емануил Габровски и Алберт Искович. През 1931 г. двамата известни русенски бизнесмени правят дарение за издръжката им. Фондът се управлява от Доростоло-Червенската митрополия и капиталът му възлиза на 400 хил. лв. За новоизграденото отделение за гръдноболни към Русенската държавна болница Бр. Габровски даряват 100 легла и нощни шкафчета.

През 1947 г. фирмата е национализирана.

Литература:

Ковачева М., Аз и моето семейство през три Българии, София, 2012

Рошкева Р., Н. Цветкова, Емануил Колев Габровски- професионална и обществена дейност, личен живот, Русе, 2016

Велинова Р., М. Трифонова, Индустриалните предприятия в Русе 1878- 1947 г., Русе, 1995.

Димитрова М., Ст. Йорданов, Лицата на Русе, Русе, 2011

Дойков В., М. Димитрова, Сградите на Русе, Русе, 2013

Блогът на Мартин Павлов mpavlov58

Колев Ив.: carhystory.bg

 

Снимки
Още по темата